Chapter 1

        "ВИКТОРИЯ КУПЪР- ПИЯНСКИТЕ ВЕЧЕРИ ЗАПОЧВАТ ОТНОВО"- Това бе заглавието, което Хари Стайлс прочете в сутрешния вестник, който му бяха доставили пред вратата. Той живееше сам в средно-голяма къща, която всъщност не бе толкова далеч от тази на родителите му. Хари беше навършил 18 преди само месец. Той имаше кестенява къдрава коса, синьо-зелени очи и високо тренирано тяло. Не беше от най- популярните в училище, но му харесваше така. Мислеше си, че би имал много проблеми, ако беше такъв. Изкарваше добри оценки, но гледаше да не учи прекалено много, а да живее докато е млад. Тази мисъл беше влязла в главата му, откакто най- добрият му приятел- Луи Томлинсън му я беше казал. Томо (така му казваха повечето хора) беше свободолюбив и много забавен. Всички го обичаха и той винаги беше душата на компанията. Томлинсън също си имаше самостоятелна къща, но той беше роден на 24 декември, а сега беше март, така че още бе на 17. Но да се върнем в сегашното време.
        - Виктория, Виктория, Виктория- говореше Хари тихо на снимката на вестника.- Какви пак си ги забъркала?- Той плъзна погледа си малко по- надолу и седна на стола в кухнята с кафе в ръка, за да прочете статията.
  
"Виктория Купър бе забелязана вчера в клуб "21 HILLS" да прекарва поредната си пиянска нощ. Бившият й асистент- Сам Морган напусна точно заради тези й постъпки. Красавицата пусна обява преди една седмица за същия пост, но едва ли много хора ще успеят да издържат поведението й. На участниците в конкурса- успех. За повече информация посетете нашия сайт."


- Конкурс? Преди една седмица?- Почеса се Хари по главата нервно и потърси телефона си.- Трябва да звънна на Томо.
        Накратко Хари и Луи бяха влюбени в модела. Следяха всичките й модни ревюта и разглеждаха снимки от фотосесиите й. Тя беше идеалът им за момиче- забавна, хубава и своенравна.
        След като Хари не намери мобилния си, се обу и тръгна към дома на Луи. Живееха на две крачки и дори не му се налагаше да се облича дебело.
        - Кой е?- Томо извика, след като чу почукване на входната си врата.
- Отваряйй!- Извика му Стайлс.
        Вратата се открехна и Хари влезе. Той видя приятеля си облечен в пижама и още сънен с четка за зъби в уста.
- Какво искаш толкова рано?- Смръщи се Луи и тръгна към банята да довърши миенето на зъбите си.
- Измий се бързо, защото ако ти кажа новината... за Виктория- Хари му намигна- ще се задавиш от кеф-той се засмя като видя, че най- накрая привлече вниманието на Томо. Луи се забърза към най- близката мивка и се оправи за отрицателно време.
- Какво, какво, какво?- Радваше се като малко дете.
- Ви организира конкурс за асистент, понеже Сам е напуснал, защото била много дива и не я издържал повече- Хари и Луи започанаха да подскачат и да викат.
- Аз ще се пробвам- извика въодушевено Томо.
- Поправка... ние ще се пробваме- допълни Хари.
- Е, това определено ме събуди повече, отколкото което и да било кафе- усмихна се Луи и покани приятеля си в кухнята да хапнат набързо.
- Значи, аз предлагам днес да се информираме за всичко и може би утре да се явим, а?- Предложи Хари, слагайки палачинките и кленовия сироп на масата.
- Става. Трябва да преговорим всичко за Ви. От датата й на раждане до това с кой е спала вчера, окей?- Пошегува се Луи отново.
- И трябва да се облечем хем готино и небрежно, хем не като простаци, ами просто...
- Да бъдем себе си- Хари казваше това често и Томо вече започваше да довършва мисълта му.
- Точно!
- Но там ще има много кандидати- смръщи вежди синеокото момче като седна на стола срещу Хари.
- Хайде, Лу. Знаеш, че сме по- добри от тях. А и сме симпатяги. Само ни погледни- и двамата се назупиха за duckface и се засмяха.
- Но сме и по- малки от нея- понякога Томо беше и песимист.
- Една година и нещо не е проблем. Или поне би трябвало...- замисли се и Стайлс.
- Ей, Хаз. Ако по някаква невероятна късметлийска случайност изберат някой от нас двамата, другия няма да се сърди, а пак ще сме си същите, нали?
- Разбира се. Даже ще си помагаме- усмихна се Хари и излапа един залък палачинка.
  
        Времето, което прекараха заедно се нижеше незабелязано. Те разговаряха за Виктория и живота й, питайки се всякакви въпроси, чак до най- малката подробност, но нямаше смисъл, защото те вече знаеха всичко.
- Окей, значи утре в дванайсет започва прослушването, така че предлагам да се чакаме там в 12 без 15, нали?- Каза Хари, затваряйки компютъра, тъй като вече бяха проверили и планирали всичко за утрешния ден.
- Става. И да не забравиш: да се изкъпеш, да си облечеш бяла тениска със синьото сако и да си навиеш ръкавите, да си обуеш бежовите панталони и Converse. О да, сложи си и малко фон дьо тен- каза Луи заповедно.
- Моля? Аз да не съм ти някое момиче?- Засмя се Хаз.
- Ами не знам, питай пъпката на носа си- заля се от смях Томо, а Хари изтича до огледалото в коридора и се огледа.
- Хей, защо ме излъга? Помислих, че утре Ви ще ме види пъпчасъл- седна на мястото си отново и се втренчи в Луи, който още се смееше.
- Не се жалвай, Фондьо!- Томлинсън удряше по масата и едва си поемаше дъх, заради израженията, които Хари правеше на шегите му.
- Ще правя каквото си поискам, Дебело дупе!- Смеха на Луи моментално секна, той придоби сериозно и ядосано изражение и размята пръст на приятеля си, който на свой ред се смееше.
- Никога не се шегувай с изящното ми дупе!- След тези думи малка усмивка се прокрадна по лицето на Томо.
- Ще се напишкам от смях- въздъхна Хаз и тръгна към входната врата.
- Прояви се така и утре, за да мога аз да стана асистент на Викротия- пошегува се Лу и отключи.
- Щè ти се, перко- момчетата отново се здрависаха с "тайния" им поздрав и Хари си тръгна.
- Чао, щурчо- тези прякори никога нямаха край. Луи за последен път погледна към приятеля си и затвори външната си врата.

/МЕЖДУВРЕМЕННО В КЪЩАТА НА КУПЪР/
        - Виктория, стани веднага- някой отви момичето и я събуди. Главата на модела я болеше от много алкохол.
- По- тихо. Не съм добре- Ви зарови лице във възглавницата и захърка отново, но безуспешно.
- Отново си на първа страница във вестника. Не те ли е срам за се напиваш така всяка нощ?- Виктория погледна човека с мъжкия глас и го разпозна. Това бе бодигардът й- Пол Хигинс.
- О, здрасти, Пол. Добро утро и на теб- престорена усмивка се появи на лицето й. Тя се надигна леко и огледа огромната си спалня. Там още не бе влязла слънчева светлина и това й достави удоволствие.
- Госпожичке, излагаш мен, излагаш родителите си и най- вече излагаш себе си. Защо не спреш? Виж колко малко издържа Сам с теб. Не мога да повярвам, че не си си взела поука- Пол не викаше, но тонът му не беше спокоен.
- Сам беше страхливец. Беше влюбен в мен и не скаше да ме вижда как се натискам с други мъже- Виктория се засмя коварно и се прозя.
- Първо, като се прозяваш си слагай ръката и второ, според теб всички за влюбени в теб, но познай- не е така!- Бодигардът излезе от стаята ядосан, че Ви е твърдоглава и не слуша никого. Искаше му се някой да дойде, просто да замахне с пръчицата и хоп! Ви беше напълно нормална. Но парите или нещо друго необяснимо за Пол я беше направило равнодушна към света. И само след няколко дни Бог щеше да отговори на молитвите му...

Chapter 2

   /В ДЕНЯ НА ПРОСЛУШВАНЕТО/
        Натрапчив шум завладя съзнанието на Хари. Той се събуди като упарен, опитвайки се да се съвземе бързо. Започна да асимилира ситуацията и се зачуди как да спре този висок звук. Огледа се и откри, че това бе телефонът му.
        - Да?- Сънено и с дрезгав глас се обади Хари.
- Хаз, още ли не си станал? Хайде!- Подкани го Луи, който междувременно тръпнеше от нетърпение да се види наживо с красавицата.
- Колко е часът по дяволите?- Стайлс се намръщи и разтри слепоочията си, притискайки телефона между рамото и ухото си.
- Шест и половина- засмя се Томо от другата страна. На Хари не му се спореше, затова просто се примири с настроението на Лу.
- Окей, тогава. Вземи си дрехите и лака за коса и идвай у нас- Хаз затвори телефона и отново задряма.
        След около двадесет минути на звънеца се звънна. Хари стана и слезе долу, отваряйки вратата.
- Уоу, изглеждаш ужасно- засмя се Луи на вида на Хаз. Той беше рошав с полуотворени очи и беше прегърбен, все едно бе болен от нещо.
- Дай ми пет минути и ще сляза като нов- без да дочака отговор Стайлс се качи до банята си, изми се, взе дрехите си и отново слезе при Луи.
        - Окей, значи първо дай да се облечем и после ще оправяме прически и такива женски работи- усмихна се Луи като обличаше малиновочервените си панталони и нагъваше крачолите над глезените си.
- Типичен Луи- прошепна на себе си Хари и се засмя.
        След като бяха готови Лу се завъртя като модел.
- Мхм? Навити червени панталони, бялата блуза със сините раета, еспадрили... Приел си думите "Бъди себе си" доста буквално- засмя се Хаз и сега бе негов ред да се завърти.
- Тъмни увиснали прилепнали дънки, бяла тениска, синьо сако, няколко момичешки герданчета- пошегува се Томо- и бели Converse. Ти си приел съвета си буквално също- мърмореше Лу, докато бъркаше в раницата си, от която извади лак за коса и малък гребен.- Ти ще си слагаш ли шапка или ще пуснеш секси къдриците ти да се веят палаво на свобода?
- Няма да си правя нищо на косата, ще си стои естествена- засмя се Хари, защото Лу не можеше да се оправи с косата си.- Дай да ти помогна- Стайлс отиде до приятеля си и двамата започнаха да повдигат перчема на Томо.
- Ей, я виж колко е часът, да не изпуснем конкурса- подкани синеокото момче.
- Единайсет и двайсет. Тъкмо на време сме- Хари поприбра малко хола си, за да не стои толкова разхвърлян и те тръгнаха. Влязоха в големия "Range Rover" и понеже само Хари имаше книжка, той седна на шофьоркото място. Двигателят запали и те потеглиха към уреченото място.
- Толкова се вълнувам!- Усмихна се Хаз.- Дори и да не спечелим ще се видим с нея на живо нали? И това е плюс.
- Прав си, но съм убеден, че ще спечелиш ти- Лу потупа къдравото момче по рамото.
- Благодаря, Томо. Но аз ще оплескам нещо сто процента- засмя се на себе си Хари, мислейки си за момента, в който ще зърне Виктория. Имаше куп въпроси. Дали наживо ще е по- хубава? Дали е мила или е както я описват във вестниците? Дали ще го хареса? Само трябваше да почака малко и щеше да си отговори.
  
        - Хайде, Луи, слизай най- после- Хари подкани приятеля се, който за последен път се оглеждаше в страничното огледало на джипа.- Хубав си, спокойно!
- Не знам, човече. С моя "късмет" ще направя нещо нередно- почеса се Лу и погледна часовника си, който показваше дванадесет без десет.
        Момчетата влязоха в сградата и огледаха всичко. Имаше около двеста човека, очевидно чакащи за същия пост. Даже повечето бяха момичета. Те също огледаха Хаз и Томо и им се усмихнаха, понеже честно казано си бяха доста привлекателни тийнейджъри. Те се наредиха отзад на опашката и зачакаха да дойде реда им. Часовете се нижеха, а все повече хора излизаха недоволни от стаята, в която се намираше Купър. Кандидатите намаляваха ли, намаляваха, докато най- накрая Луи не беше следващият.
- Успех, човече- подкрепи го Хари с топла усмивка на лицето си.
- Знаеш ли? Ти мини първи- Лу отстъпи крачка назад, превейки място на къдрокосото момче, което гледаше объркано.- Мисля, че ти трябва да спечелиш работата. Затова давай първи и ти стискам палци- точно след като момчетата се прегърнаха, момичето преди тях излезе и си тръгна, оставяйки вратата леко притворена. Стайлс се усмихна на Луи и пристъпи плахо към стаята в дъното. Надникна вътре и тихо попита:
- Може ли да вляза?
- Разбира се- чу се женски глас. Той звучеше сякаш бе излязъл от усмихнато лице. Хареса му как звучи и се молеше от днес нататък да чува този глас всеки ден. За последен път погледна към Лу и влезе, затваряйки вратата след себе си.- Здравей!- Хари се обърна с лице по посока на гласа и онемя. Пред него наистина стоеше самата Виктория Купър. До нея прав стоеше Пол, който заедно с Ви, се усмихваше на Хаз. Той просто стоеше безмълвен до вратата и гледаше красавицата право в очите. Нито дишаше, нито мигаше. Не искаше да пропусне нищо, случващо се там, защото този миг, може би щеше да бъде най- хубавия в живота му.- Ще седнеш ли?- Засмя се Виктория и посочи стола срещу себе си. Хари си помисли, че този глас не може да си го въобразява и се увери, че това е реалност. След това се отпусна и стана предишния Стайлс, естествено малко по- напрегнат.
- Извинявам се, просто не мога да повярвам, че съм тук- той показа ослепителната си усмивка и тръпчинките, които се виждаха много добре от ъгъла, в който стоеше модела. Огледа Пол и му каза:- Чел съм много и за вас, сър. Имате невероятна работа- опита се да бъде учтив и забеляза, че бодигарда го оцени.
- Хайде да започваме с интервюто- Ви разлисти няколко страници от една папка и ги огледа хубаво.- Първо да започнем с името ти- тя се усмихна отново.
- Хари Стайлс- веднага отвърна той, а Виктория го записа.
- Дата на раждане?- Тя впи сините си очи в него, чакайки отговора. Хари се зачуди дали да излъже и да каже, че е по- голям, но това не бе правилно. За това отговори честно.
- Първи февруари 1994 година- зачака реакцията на момичето, но тя не последва. Купър още се усмихваше и не показваше притеснение от факта, че тя бе родена 1993.
- Готово- отбеляза тя след като записа и това.- Сега ще задавам кратки въпроси, а ти... Просто ще ми отговаряш- засмя се тя. Изглеждаше като напълно нормален човек. Само че усмивката, очите, косата и тялото й не бяха като на такъв. Хари кимна за "да" и се подготви.- Защо искаш да си ми асистент?
- Главно, защото съм ви огромен фен- усмихна се нервно той и погледна плахо надолу, но се увери, че няма от какво да се притеснява и възстанови зрителния контакт с красавицата.- И познавам работата на Сам. Знам какво трябва да правя всеки ден за удобството ви: събуждам ви в осем и петнайсет като вече съм подготвил хавлиите- една за косата и една за тялото, за да се изкъпет в басейна, после анцуг, с който да тренирате във фитнеса, вземам поръчката ви за обяд и я давам на Аля- готвачката и всичко останало до седем вечарта, каквото вие ми наредите, а после след вечерята ви, аз приготвям всичко нужно за спането ви, а вие правите каквото намерите за добре. Слухтя навсякъде за ревюта на по- известните дизайнери и правя абсолютно всичко възможно да ви уредя с работата.- Хари се опита да звучи много уверен в това, което казва и май се получи. Виктория имаше очарован вид и поклати одобрително глава.
- Добре. Харесва ми това, че сте научили освен моя и графика на Сам, но ще направя промени, след като избера нов кандидат за длъжността- Ви се замисли и пое дъх за следващия въпрос:- Учите ли някъде?
- Да, уча в гимназия "Бронкс", но съм последна година и не учим много. А и не ми е проблем да уча и да съм асистент. Мога да правя и двете- усмихна се Хари. Той не бе помислил, че има и училище, но това бе голяма възможност, освен за кариера и за време с Виктория, в която беше влюбен от две години.
- Това не ме притеснява, защото аз мога да усигоря индивидуално убочение, но исках да знам къде учите. Между другото "Бронкс" е доста добра гимназия, поздравления, че сте били приет там- тя се усмихна и отново записа нещо в листа.:- Пътувате ли често?
- Амии... Да. Пътувал съм из почти цяла Европа. На някои места съм ходил по два пъти...- обясни Хари и зачака следвашия въпрос с нетърпение.
- Имате ли заболявания, независимо дали заразни или незаразни?- Хаз изобщо не бе предполагал, че Виктория ще зададе такъв въпрос. Той стоя известно време вкаменен и през главата му преминаваха куп неща. Да каже ли истината, да излъже ли... ? Той знаеше какво става, но не искаше никой да знае. Тази тайна бяха чували само майка му, Джема и той самия. Дори Луи не знаеше за това, а все пак Томо бе най- добрият му приятел. Не искаше хората да го съжаляват, затова не бе казал на никой. Но той реши да спести това на модела. Хари въздъхна.
- Нямам.- Той поглдна надолу и очите му се насълзиха. Никой не можеше да му помогне. Или поне той не искаше помощта на никого. Смяташе, че станалото му е било писано и трябва да си остане такова, каквото е. Виктория затвори папката и стана от стола си като подаде ръка на момчето за довиждане. Къдрокосото момче премигна няколко пъти, за да скрие водата в очите си и се усмихна като избягваше погледа й. Избягваше и да показва болката, която сега беше обладала тялото му повече, от колкото вълнението, че докосва Купър.
- Довиждане, Хари!
- Довиждане, госпожице Купър.
- О, моля те, наричай ме Виктория- дебелите й розови устни се разтеглиха в усмивка.- Ако сте приет ще получите обаждане или вижте на официалния ми сайт днес в осем часа вечерта. Благодаря, че се явихте.
- Аз ви благодаря, госп... тоест Виктория- Хари отвори вратата на стаята и се запъти към Луи, който бе следващ.
- Успех, човече- Лу се успокои, защото Хаз изглеждаше усмихнат и приятно изненадан.- Стискам палци и ще те чакам в колата- Стайлс се запъти към "Range Rover"-а си. На излизане от сградата момчето свали изкуствената усмивка от лицето си и заплака и този път не му пукаше, защото никой нямаше да го види. Отвори вратата на колата си и закри вече червените си очи с ръка. Не биваше да мисли за това. Не биваше, защото трябваше да живее пълноценно, а не да се самосъжалява. Но на Хари просто му се плачеше. Искаше да си излее всичко и не можеше да го сдържа, за това просто се отпусна тъгата облада и мозъка му, и тялото му...

Chapter 3

        След около дест минути Хари вече беше по- добре. И тъкмо на време, понеже след малко Луи излезе от сградата и влезе в колата на приятеля си.
- Как мина?- Попита в очакване къдравото момче.
- Мина добре, но не мисля, че ще изберат мен. Май сбърках един въпрос- замисли се Томо, докато Хари пъхна ключа и запали двигателя.
- Прекалено много мислиш. Ако не ни изберат, значи не ни е било писано, нали?- Лу изгледа уплашено Стайлс.
- Кой по дяволите си ти?- засмя се Луи.- Да нямаш температура?- отново се пошегува той.
- Просто усмислих нещата набързо и... Важното е, че се видяхме с Ви нали? Има и по- тревожни неща от това- Хари се сети за въпроса в стаята. Наистина. Имаше хора, които умираха от глад, от болести, нямаха родители, а те се тревожеха за това, дали ще ги изберат за асистент на някакъв модел. Естествено той изгаряше от желание да получи работата, но каквото било, било.- Няма значение- смени темата Хаз.- Довечера искаш ли да дойдеш у нас да хапнем пица и да гледаме мач? Манчестър Юнайтед срещу Фулъм играят за "FA Cup".
- Окей, става. За Бербатов ще стане напечено- усмихна се Луи, имайки предвид, че скоро Димитър Бербатов се премести от Манчестър Юнайтед във Фулам.
- Значи сега ще те оставя у вас и направо като си готов идвай- Хари тъкмо спря пред дома на Лу, казаха си "чао" и Томо слезе от колата.

        Хари отключи входната си врата и влезе. Облегна се на нея и въздъхна уморено. Всичко, което искаше бе да се отпусне и да се наслади на предстоящата вечер с най- добрия си приятел, хубава и топла пица и напрегнат английски футбол. Той се качи в стаята си и преоблече официалните си дрехи, сменяйки ги с пижамена долница и бяла увиснала тениска. След като слезе долу, той отвори едно чекмедже в ухнята и извади меню за доставки на "Pizza Hut". Хареса две различни пици и ги маркира, за да ги намери по- лесно после. Изведнъж телефонът му звънна. Бе Ан- майката на Хари.
- Здравей, миличък- поздрави сина си тя.
- Здрасти, мамо. Какво правите?- Попита Хаз на свой ред.
- Баща ти и аз не правим нищо особено, а Джема тъкмо се прибра от друго прослушване за работа. Скапана е горката- заобяснява г-жа Стайлс.- Но както и да е. Скъпи, звъннах да ти кажа, че докторът ти се обади и трябва да те види скоро. Изпуснал си два сеанса, Хари. Какво става?- От другата страна на телефона, Ан се притесняваше, а Хари просто въртеше очи.
- Мамо, стига. Ще ходя, ако искам. А тези сеанси ме подтискат- оплака се момчето. Майка му въздъхна безпомощно.
- Както си решиш. Виж, Хари. Просто искам да си добре. Тревожа се за теб.
- Знам, но спокойно. Всичко ще бъде наред... Надявам се- момчето дооправяше хола, притискайки телефона между ухото и рамото си. Междувременно се чудеше наум дали наистина да посети тези сеанси.
- Добре, миличък. Виждам, че не ти се говори за това.
- Да, мамо. А и трябва да оправя малко тук, защото е пълна бъркотия, а Луи ще идва довечера да гледаме мача, така че ще се чуем по- късно- въпреки, че майка му не го виждаше, Хари й се усмихна и й прати целувки.
- Чао, Хари- Ан натисна червената слушалка, а момчето набра номер.
- Добър вечер, какво ще желаете?- Чу се женски глас от другата страна.
- Една пица пиперони и една Маргарита- поръча Хари, докато продължаваше да оправя хола си.
- Адрес?
- Квартал Гринуич номер 169- отвърна той.
- До половин час поръчката ще е при вас- съобщи жената.
- Благодаря, до чуване.- Хари затвори телефона и го остави на дървената маса пред себе си.
   След като свърши с всичко, нямаше какво да прави и седна на дивана си, пускайки си телевизия. Щракайки из каналите, Хаз се спря на един, по който даваха новини.
        -Ето и новини от света на модата. Виктория Купър завърши прослушването си за асистент. Победителят от пет и половина хилядите участници ще види името си днес вечерта в осем в официалния сайт на красавицата. Успех на всички пробвали се. А сега за моделите на Виктория'с Сикрет... - Хари предпочете да не слуша останалото, а да погледне часовника. Той напълно бе забравил, че резултатите излизаха днес. В момента бе шест и половина и Луи трябваше да се появи след малко.
        Стайлс отиде в кухнята, сипа бира в две чаши, направи пуканки, отвори шкафа със сладките и взе няколко Twix-a, HARRIBO и M&M's. Сложи и тях на масата. Изведнъж телефонът му отново зазвъня.
- Да нося ли нещо?- Луи тъкмо излизаше от къщата си.
- Амии не. Аз съм поръчал пиците, има бира и сладко, така че всичко е наред. Само ти остана да дойдеш.
- Оки доки- усмихна се Лу и затвори телефона. След две минути той се появи на вратата и влезе с гръм и трясък. Хвърли якето си на канапето, събу обувките си по средата на стаята и взимайки купата с пуканки, изсипа няколко на земята. Хари завъртя очи и седна до него.
- Хей, Томо. Днес Виктория каза ли ти, че в осем излизат резултатите от прослушването?- Хаз се обърна към него и вдигна вежди.
- Не, но чух по новините- отвърна Лу с пълна уста.
        Малко след тези думи звънеца зазвъня отново и Хари стана, за да отвори. Пред него стоеше доставчикът.
- Добър вечер. Поръчката ви е на стойност двадесет и три паунда- Стайлс извади портфейла си и плати на мъжа, като прибави и щедър бакшиш.
- Най- накрая. Толкова бях гладен- изстена Луи от прекрасния мирис на пица, който се носеше из дома на Хари.
- Не думай!- Отвърна съркастично къдрокосото момче, мислейки си как ядеше Лу до преди малко.- Значи аз предлагам спокойно да си гледаме мача, а като свърши да отворим сайта и да видим победителя.- Стайлс погледна Луи и се погнуси от гледката. Томо пъхаше едно цяло парче в устата си, след което пиеше половин чаша бира, а после натъпкваше устата си с още пуканки. Хари започна да се смее истерично с глас, а Лу го погледна въпросително.- Човече, изглеждаш к-като прас-се- Хаз не можеше да си поеме дъх и заекваше, докато говореше. Държеше се и за корема, а зрението му се замъгли от сълзите, които напираха да излязат.
- Ами извинявай, че съм гладен- направи физиономия Луи и продължи да яде по същия начин.
         След около десет минути в разговори мачът започна и момчетата се наслаждаваха на вечерта. Времето минаваше, но и двамата нервничеха, въпреки че не го показваха пред другия. И Хари и Томо гледаха часовниците си постоянно и междувременно викаха на головете в мача. Когато осем часа наближи и двамата бяха много нервни.
- О, я виж ти. Станало е осем- вметна Луи. Той се надяваше, че Хаз ще предложи да влязат в сайта, но това не стана.
- Да. Мачът скоро ще свърши- Стайлс се направи, че си мисли за футбола.
- Оф, отварям лап топа и влизам в сайта. Не ми пука- Томо се предаде и стана да вземе компютъра.
- Слава Богу, че го каза- Хари се засмя и го последва до бюрото. Попълниха името на сайта и натиснаха "enter". Докато зареждаше и двамата бяха под голямо напрежение. Най- накрая стана.
- Коя по дяволите е Джеси Сандърс?- Луи се бя ядосал, след като видяха името на победителката. И двамата не бяха спечелили.
- Не знам- каза Хари с тъжни очи.- Но както казах по- рано днес- не ни е било писано- той лепна една фалшива усмивка на лицето си и заби поглед в телевизора, въпреки че сега не му беше до никакъв мач.
- Ааа, не. Тази се шегува. Трябваше да е някой от нас, човече- Луи сключи вежди и седна на дивана, скръствайки ръце нервно.
- Е, явно има и по- добри от нас- къдрокосото момче зарови лице в дланите си и една сълза капна върху тях.
- Я се стегни, лигаве такова- бутна го Луи закачливо по рамото, въпреки че усмивката му липсваше на лицето му.- Утре отиваме да се разправяме с тази малка госпожица- заяви Томо решително.
- Пъро- моля те, спри да си въобразяваш. Второ- не заем къде живее и трето: по- малки сме от нея, така че нямаш право да й казваш "малка"- Хари започна да ръкомаха даскалски.
- Винаги трябва да ми развалиш въображението, нали?- Заяде се Лу, но след това усмивката откри гледка към белите му зъби и потупа Хари по рамото.

Chapter 4

        Вечерта Луи остана да спи у приятеля си в стаята за гости. И двете момчета не спаха добре. Имаха такъв голям шанс, а както им беше под носа, така и отлетя за миг. Предполагам знаете какво е да искаш нещо много силно, когато мислиш за него да настръхваш, да се усмихваш несъзнателно, да трепваш, когато се появи в мислите ти, да го сънуваш. Да правиш всичко по силите си, за да го постигнеш и когато не стане, да не се отказваш, а да пробваш отново. Да, това бе любов. Любов- сладка, топла и прекрасна. Или поне така я описваха хората. Но в този случай тя беше коварна, зла и безпощадна. Тя бе накарала тези вече големи мъже да страдат, да се молят за нея. Но тя не отвръщаше. Или поне не с добро. Лу се съвзе по- бързо. Каза си, че не е дошъл краят или че ще има и други такива възможности, все пак живееха в един от най- големите градове в света. Но Хари не бе толкова корав. А и имаше проблем. И не какъв да е, а непоправим. Но той не го издаваше. Не казваше на никого, не искаше да го съжаляват. За това го пазеше за себе си и искаше да бъде щастлив, докато можеше.
         - Добро утро, Хаз- каза сънено Лу и се почеса по главата, прозявайки се.
- Добро да е, Томо- Хари вече бе станал и приготвяше американски палачинки с шоколад. Усмивка се появи на лицето му, след като погледна приятеля си толкова умърлушен и изморен.- Закуска?- Попита той в очевидно добро настроение. Явно мислите за изпусната възможност бяха заменени с позитивни и оптимистични.
- Не знаех, че можеш да правиш палачинки- Луи погледна в тигана и вдъхна възхитено от миризмата на почти готовото ядене.- Мирише страхотно, Харии- зарадва се Томо като малко момченце.
- Отивай да се миеш тогава и идвай да ядеш, а аз ще направя и фреш- Стайлс го подкани и извади портокали, лимони и ананас.

        - Какво ще правим сега?- Попита Томлинсън с пълна уста по време на закуска.
- За днес ли говориш или попринцип?- Погледна го Хаз.
- И за двете.
- Ами можем да излезем и да се видим с някой, а иначе... Ще си продължим все едно това вчера не се е случило- усмихна се Хари.
- Аз искам да съм някой. Не искам да живея в неизвестност. Искам да ме запомнят- замечта се Лу.
- Знам. И аз искам, но ще видим. Имаме много време пред себе си- Хари говореше само за приятеля си. Той самият нямаше много време. Но не искаше да говори за това сега.
- Искаш ли пак да влезем в сайта. Да погледнем дали сме видели правилно?- Луи все още се надяваше да са сбъркали и да са го поправили.
- Колкото и да го гледаме няма да се промени, човече- Хари отпи глътка, но все пак стана и донесе лап топа си. Въведе името на сайта и го подаде на Лу. Той заразгледа малко по- надолу и отвори уста.
- Хари- каза бавно и тихо той.- Как са ти и трите имена?- Луи все още стоеше така объркано и зяпаше лап топа все едно го виждаше за пръв път.
- Не ми знаеш имената?- Хари въздъхна.- Хари Едуард Стайлс.
- Познаваш ли друг Хари Едуард Стайлс?- Томо все още говореше объркани работи.
- Какво?- Хаз се изнерви и взе компютъра от ръцете на синеокото момче, което го гледаше с все още утворена уста, но крайчетата на устните му бяха леко извити в едва забележима усмивка. В сайта пишеше следното нещо:

        "ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ: Световно известният модел Виктория Купър избра друг участник от конкурса за асистент, поради това, че миналата новоизбрана Джеси Морис Сандърс не отговори на телефона си и не се появи в къщата на красавицата вчера вечерта. Не се знае какво е станало с момичето и причината, която я е принудила да пропусне тази невероятна възможност. Името на втория класирал се от прослушването е Хари Едуард Стайлс, който печели състезаението. Поздравления на осемнадесетгодишния победител."


        - Това не може да съм аз- Хари каза, настръхвайки от прочетеното по- нагоре.
- Не, Хаз. Това си ти- ухили му се Луи насреща готов да избухне в луди танци и крясъци всеки миг.
- Не, Лу. Не може да съм аз- Стайлс все още не вярваше.
- Виж, човече. Хари Едуард Стайлс, осемнадесет години... Ти си!- Томо гледаше с поглед изпълнен с вълнение.
   Изведнъж къдравото момче стана и започна да вика и да скача, а заедно с него и приятелят му. Запрегръщаха се, сбиха се на шега, викаха крещяха и се смееха гръмогласно.
        - Луи не мога да повярвам- Хари се спря изведнъж. Погледна го тъжно- съжалявам, че не те избраха.
- Шегуваш ли се? Толкова се радвам за теб- Томо бе поласкан, че приятеля му се почувства зле, заради него, но го успокои. Лу наистина нямаше задни мисли. Той естествено завиждаше на Стайлс, но благородно. Все пак бяха "НДПЗ" от дълги години. Томлинсън щеше да му помага и да го подкрепя във всичко, а и никакво момиче (дори и това момиче) нямаше да развали приятелството им. И двамата бяха готови на всичко за другия.
- Сигурен ли си?- Каза Хари вече по- развеселен.
- Да. Ако ти не ме зарежеш, заради нея, аз съм окей- пошегува се Лу, но изведнъж секна смеха си и погледна къдрокосото момче серизно.- Ако ме оставиш заради нея, ще те спукам от бой- Томо размаха пръст пред лицето на Хаз.
- Никога няма да си тръгна от най- голямата си любов, скъпи- Хари се засмя гръмогласно, последван от Луи, който направи същото.
 
        След още половин час говорене, мечтаене и обсъждане на ситуацията, Луи напомни на приятеля си, че трябва да посети къщата на Виктория, защото точно заради това Джеси Сандърс е изпуснала работата на живота си. Така че Хари набързо избра най- хубавите си дрехи и тъкмо ги обличаше, когато телефонът му звънна. Беше непознат номер и понеже Хаз беше малко зает, Лу отговори на обаждането.
- Да?
- Добърд ден. Обажда се Пол Хигинс. Търся Хари Стайлс- груб и мъжки глас отговори от другата страна на телефона.
- Да, един момент- Томо едва не изпищя като момиче, когато мъжът каза името си. Той тихо подаде телефона на приятеля си и Хаз отговори.
- Добър ден, Хари на телефона- Той се опита да прозвучи възможно най- официално.
- Здравейте. Ако днес не сте влизали в сайта на госпожица Купър, не сте разбрали, че вие сте новоизбраният в конкурса за асистент на Виктория- Пол обясни всичко ясно с мили и учтиви думи, а Хари се усмихваше като малко момченце в стаята си.
- Да, преди малко влязох и видях. Благодаря Ви много- въпреки че Пол не го виждаше, Хаз се усмихна широко на казаното от бодигарда.
- Удобно ли ще Ви е днес да наминете на адрес квартал Сохó къща номер 263?- Мъжкият глас попита.
- Да, няма проблеми. Към колко часа?- Хари каза спокойно.
- Когато Ви е удобно, госпожица Купър е в къщата си по всяко време на деня.
- Нямам търпение, ще се видим там- момчето не можеше да издържа повече, затоври телефона и извика, колкото му глас държи.- Получих работата, Лу. Това наистина не е шега. Аз ще работя не с който и да е, а със самата Виктория Купър- световноизвестният и най- красив модел на Земята!!!
- Да, да, да! И за това като се видиш с нея трябва да изглеждаш безупречно. Там сигурно ще има папараци, така че не бива да имаш и един малък недостатък, защото ще го направят на голям проблем.- Хари го погледна изплашено.- Но спокойно, ти имаш мен- Лу му намигна и започна да си играе с косата, лицето и облеклото му, така, че след няколко минути той самия приличаше на истински модел.- Готов си. А сега отивай и не карай Ви да съжалява, че те е избрала- момчетата се здрависаха и се прегърнаха.
- Чао- Хаз се усмихна и затвори вратата на къщата си, качвайки се в големия му "Range Rover" и се запъти към дома на госпожица Купър.

Chapter 5

        Хари изгаси двигателя и извади ключа. Погледна към голямата къща, която се извисяваше пред него и въздъхна нервно. Бе настъпил моментът да се види с Виктория за втори път. Бавно и притеснено излезе от колата си, заключвайки я и се запъти към входната врата. Пое дъх и натисна звънеца. От другата страна се чуха стъпки, които се приближаваха все повече.
- Кой е?- Мъжки глас попита отвътре. Хари предположи, че това бе гласът на Пол.
- Хари Стайлс- Хаз се притесняваше прекалено много, но се опита да се държи нормално и след поканата на бодигарда, той влезе с плахи крачки към дневната. Къщата на момичето бе огромна. И не само. Мебели от такива материали се правеха само по поръчка. Та те бяха безбожно скъпи!
- Здравей, Хари- Купър стоеше на дивана по прилепнали, светли и скъсани дънки дънки и момчето имаше възможността от близо да види колко слаба бе красавицата. На горе бе облечена в черен потник със златни и нежни синджири, а косата й бе вързана на опашка на една страна. Изглеждаше удивително, а Хари не я изпускаше от поглед през цялото време.
- Добър ден, госпожице Купър- усмихна се къдрокосото момче и седна на фотьоила срещу нея.
- Казах ти още на прослушването, казвай ми Виктория- моделът отпи глъдка от кафето си и извика Аля да поднесе чаша кафе и на Стайлс.- Така. Казах на Пол да те повика тук, за да обсъдим работата и всичко около нея- Ви огледа едни папки, които стояха на масата пред нея и въздъхна.- Добре- започна тя, затваряйки нещата, които бе огледала.- Първо- кога ще започнеш?
- Когато вие кажете- Хари се молеше наум красавицата да каже още сега и въпреки тези бурни и неодържими мисли, отвън Стайлс изглеждаше уравновесен.
- От утре как ти се струва?- Това "утре" бе понеделник и момчето се чудеше какво ще стане с училището му и затова се замисли.- Аз ще ти осигуря домашно убочение- сякаш прочела мислите му, Виктория му се усмихна насреща, подканвайки го да каже "да".
- Става- Хари се засмя доволен от бързото развитие на нещата и отърка ръцете си в панталоните, понеже гланите му бяха потни.
- Ако следиш какво правя, в бизнеса и и звън него, значи знаеш колко съм заета, нали?- Купър говореше на момчето, но не го гледаше в очите, а отново търсеше и четеше нещо в тези папки.
- Да- простичко отвърна Хари.
- Ами, тогава съжалявам, но трябва да се преместиш при мен- Виктория го погледна с вдигнати вежди, все едно го съжаляваше, а Стайлс не знаеше как да отговори на този въпрос. Той много искаше да бъде с Ви, но чак да се мести в нейната къща, след като се познават от два дни...- Другият вариант е да ставаш много рано и да си лягаш много късно, но в твоя дом. Хари, извинвай, но ще ми трябваш по цял ден, за това си прецени- Ви погледна къдравото момче в очакване.
- Ще си остана в моята къща. Не ми е удобно да се местя изведнъж- Колкото и да му се ускаше, трябваше да откаже. Не бе в състояние да живее с... нея. Та тя бе... Виктория Купър. Вярно, че толкова привлекателна, съблазнителна, известна красавица като нея е голяма рядкост да те покани да живееш в дома й, но си имаше време за всичко.
        Купър кимна одобрително, все едно това беше някакъв тест и продължи нататък.
- А сега за заплатата...- започна отново тя.- Колко искаш?- Хари се стресна. Как просто ей така щеше да го пита за заплата?!
- Колкото Вие кажете, аз нямам претенции- все още леко уплашен рече той.
- Какво ще кажеш като за начало десет хиляди на месец, а после ще помислим за още спокойно.
- Но на мен са ми предостатъчни тези- засмя се Хари, мислейки си, че красавицата се занася с него.
- В този бизнес са си малко, Хари, повярвай ми- Виктория показа правите си бели зъби в широка усмивка.- Добре, значи в кои дни ти е удобно да извикам учителка?
- В които Вашият график е най- лек, разбира се- подразбираше се.
- За всеки ден е различно, така че ще й звъним ден за ден- записа това в една тетрадка.- Би ли се изправил?- Хари не осъзна въпроса, който Ви му зададе.
- Какво да направя?
- Изправи се и се завърти, искам да те огледам- Виктория разбра, че молбата й звучи странно и се усмихна на себе си. Все пак Хари стана и се завъртя, все едно той самия бе модел.- Това е хубаво, имаш стил. Сам нямаше и се наложи аз да пазарувам дрехи вместо него, а това беше странно, защото той ми беше асистент, а не аз на него- красавицата отново се усмихна.- Добре, значи за днес това е, ако имаш въпроси ето ти телефона ми- от джоба си извади една визитка и я подаде на момчето- звънни ми или ми пиши по всяко време, а вечерта по някое време ще ти изпратя графика за утре, с който ти ще ми помогнеш.- Виктория се изпави, за да изпрати Хари от дома си, но преди това подаде ръката си за поздрав. Хари подаде своята на свой ред.
- Добре дошли в света на модата, господин Стайлс и приятна и съвместна работа с... моа. - С превзет глас каза последната дума, която означаваше "мен" и се усмихна на Хаз, за да го предразположи да не се притеснява толкова много около нея.- До утре, Хари- тя му се усмихна топло и заключи вратата под носа му. Момчето въздъхна и се ухили глупаво. Това беше невероятно. И не беше сън. Всичко бе истинско. Потърка очите си и влезе в колата като се запъти към дома си.

***

- И ти не прие?- Стайлс веднага разказа всичко на Луи, който още се моткаше из къщата на приятеля си.- Глупчо! Виктория Купър те кани да се нанесеш още на втория ден от запознанството ви, а ти й казваш "не"? Кой по дяволите си ти?- Томо беше съкрушен от отказа на Хари и му заби шамар на шега.
- Има време. Ако нещата не потръгнат и аз напусна, ще трябва да си разнасям къщята из целия град. Какво ще си помислят хората?- Хаз се засмя и си взе един Twix от шкафа със сладките.
- Как няма да потръгнат нещата? Ще направиш всичко възможно всяко едно нещо да е окей. Няма да се проявяваш като лигльо- Лу пак се скара на приятеля си.- Хари това е голям, не... гигантически шанс освен да се сближиш с Виктория, да направиш кариера, а ти се притесняваш за това какво ще си помислят хората!
- Ами да, не искам да изглеждам като глупак, който не знае какво иска- Стайлс продължи да хрупа сладкото и да се наслаждава на вкуса му до последно.
- Ако се справиш ще изглеждаш като звезда, Хари. Около къщата ти от сега нататък ще има папараци, фенове, ще те питат какво ли не и ти трябва да се държиш на ниво, дори и да те обидят или кажат нещо лошо по твой адрес. Аз няма да ти позволя да се провалиш в мисията "Няма значение какво правя аз, важното е Луи да стане известен"- Томо говореше сериозно и наистина щеше да подкрепя Хари до последно, естествено последните му думи бяха шега, но той си бе такъв.
- Мерси, човече- къдравото момче остави Twix-а на масата и прегърна приятеля си.
- Няма защо- с широката си симпатична усмивка той огря цялата стая.
- А сега какво ще правим?- Попита Хари. Искаше да се разсее малко и с помощта на Лу, това щеше да стане бързо.
- Искаш ли довечера да отидем на бар?- попита той.
- Виктория ми каза, че утре трябва да ставам рано, защото ще имам задачи или нещо такова.
- Ами училище?- Очевидно Томо пропускаше нещо.
- Амии, аз ще се убочавам сам. Ви ми е намерила домашен учител и няма да ходя на учлище, което ми напомня да се взема документите.
- Какво? Къде ще се виждаме тогава?- Луи свъси вежди.
- Както сега. Ще идваш у нас, аз ще идвам у вас и така...
- Но ти ще имаш много работа- Томо се почеса по главата и мислеше.
- Спокойно, винаги ще имам време за теб- засмя се Хари след като осъзна колко момичешки звучеше. Двамата се усмихнаха един на друг, взеха си безалкохолна бира и седнаха в хола пред телевизора...

Chapter 6

        Хари и Томо стояха пред телевизора и преминаваха от една програма на друга, търсейки нещо интересно. Те всъщност си говореха и не обръщаха внимание какво даваха по телевизията. Обсъждаха бъдещето. Двамата доста често го правеха. Изведнъж телефонът на Стайлс издаде звък за текстово съобщение.
   - Прочети го на глас- заповяда Луи заинтересован.
- "Моят график за утре: масаж- 8:00- 9:00; басейн- 9:30- 9:45; сауна- 9:50- 10:05; фризьорски салон- 11:30- 12:40; репетиции в "Морган"- 13:30- 18:30; вечеря с представителя на "Гучи"- 20:00. Подготви ми всичко нужно. И внимавай да не изпуснеш нещо. -Виктория Купър."
- Уоу, сега не звучи толкова мила, колкото на прослушването- Лу се намръщи.
- Да! И в къщата си беше много мила- Хари се почеса по главата и оправи шоколадовите си къдрици, които погъделичкаха Лу по лицето.
- Може би не е искала да звучи така. Може да е имала лош следобед. Кой знае...- оправда я Томо и подкани Хари да се готви от сега, за да не забрави нищо.
- Значи: ... Трябва да стана в 7, да се оправя до 7:30 и ще съм так около 7:50. Но къде й е масажа?- Изведнъж този въпрос изникна в съзнанието му.- Ако е на друго място трябва да отида по- рано, за да я закарам до там.
- Просто отиди с 10 минути по- рано и виж какво ще стане. Ако е някъде другаде- тя си е виновна- Луи се засмя с обичайния тон и потупа приятеля си по рамото.
       Стана около единайсет часа вечерта, а Хари все още подготвяше всичко за утре. Трябваше да бъде идеален, да създаде добро впечатление. Томо пък или му помагаше, или му се смееше за нещо, или държеше очите си отворени насила, за да не заспи. Пускаха си музика междувременно, лигавеха се, хапваха по нещо сладко от време на време. На кратко никога не им омръзваше да бъдат заедно.
       - Хазо, не свърши ли вечее?!- Луи измрънка като малко дете, но после се засмя на приятеля си, заради прякора, който използва.
- Още малко- каза Хари дооправяйки още едно- две неща.- Но ти ако искаш отивай да спиш и най- вероятно ще се видим утре.
- Оки доки. Чао- Стайлс и Томлинсън направиха "тайния" си поздрав и Луи отново заговори:- И успех утре, човече.
- Мерси. Дано само не ме уволни- пошегува се Хаз, но всъщност наистина се надяваше това да не стане.
- Няма, я се виж какъв си сладур- Луи го стисна по бузите и се засмя.- Кажи бухтичка.- Томо се хвана за корема от смях.
- Луи, махай се, нямам време за такива глупости- Хари каза с все още смазана физиономия. Виздъхна след като осъзна, че приятеля му няма да го пусне, ако не каже думата и се предаде:- Бухтичка!
       Лу отново се засмя, после въздъхна и си отиде, затръшвайки леко вратата след себе си.
       Хари най- после беше сам с мислите си. Седна на леглото си и зарови лице в дланите си. Мислеше си... Какво ли ще стане утре? Какво ще си говорят с Виктория? Как трябваше да се държи той? Какво й имаше, че бе така раздразнена? Е, трябваше да изчака още около девет часа, за да разбере.
   След като приготви всичко нужно за нуждите на Ви, той се изми и легна с все същите мисли.

***

        Алармата на черния му iPhone зазвъня и за поредна сутрин видя картинката, която си бе сложил за събуждане "Get up, lazy! You got shit to do today!" Беше странна, но му харесваше и му трябваше нещо свежо за началото на деня. Хари се изправи бързо и се изми, а осле облече небрежни дрехи с малко повече изисканост от обикновено. Взе раницата, в която имаше няколко "инструмента" за всеки случай за деня и се качи се в Range Rover-а си като потегли към къщата на Купър.
        Момчето спря колата и изгаси двигателя. Погледна към часовника си. Беше 7:45. Слезе и звънна на вратата.
- Здравей, Хари- Пол отвори вратата и покани Стайлс да влезе.- Тъкмо на време. Виктория стана преди малко и вече е готова.-  Бодигардът беше много мил, защото знаеше през какво преминава Хари и искаше да му помогне да мине през първия етап на асистент, колкото се може по- лесно, имайки предвид поведението на модела, което още не бе излязло наяве пред къдрокоското.
- Къде ще е масажът? Имам предвид тук, или трябва да карам Виктория до някъде?- Стайлс намери за по- безопасно да попита Пол, за да не се издъни пред красавицата.
- Не се притеснявай, тук ще е- усмивка се появи лицето на пазача.
- А с какво искаше да й помагам тогава? Нали всички неща са тук- в къщата й?- Хаз недоумяваше.
- Ами виж сега. Тя е малко странна. Иска около нея винаги да има някого, защото е малко разсеяна и не се справя с всичко. Не че не може, просто леко я помръзва- Пол се засмя, но не каза това като обида, ами както майките говорят за децата си- със закрила и любов.
        Междувременно по стълбите се чуха стъпки, идващи отгоре. Хари по навик разроши небрежно къдриците си и ги отметна настрани.
- Хари, защо закъсняваш?- Тя дори не го погледна в очите, а отиде в кухнята и си взе ябълка за закуска.
- Съжалявам, но съм тук петнайсет минути по- рано- Стайлс неудобно се почеса по врата.
- Другия път те искам двайсет- Виктория се усмихна, но си личеше, че казаното не бе много дружелюбно.- А сега докато аз съм в банята, ти влез в стаята ми и ми извади голяма кърпа за тялото и малка кърпа за косата ми. И внимавай да не влезеш в бялата врата по средата на стената, защото там е моята баня. Като изляза искам да са сгънати на леглото ми, а теб да те няма, защото се сещаш, че ще съм без дрехи, ясно?- Ви не дочака отговор, а се качи отново горе. При последните й думи Хари настръхна и се засмя тихичко. Значи трябваше да действа бързо, за да... Не стане комфузна ситуация.
        С бързи крачки, взимайки по две стъпала наведнъж, Хаз се качи до стаята й и влезе плахо. Тя беше огрмна. Мебелите и стените й бяха в тон: бяло и сиво. Леглото беше разположено в средата на стаята върху бял и дебел килим, а до него имаше стол лежанка. Чекмеджетата й бяха вградени в стената, а вътре миришеше на парфюма й. Никой не би се усъмнил, че той беше скъп, виждайки лукса, в който красавицата живееше. Хари се огледа и се зачуди къде стояха кърпите. Реши да провери в едно от онези чекмеджета. Отвори първото- в него имаше само дрехи. Второто- същото. Третото- бельо. Стайлс се подсмихна, когато видя прашки и сутиени на Victoria's Secret и на Calvin Klein. Кръв нахлу в бузите му при мисълта, че някой може да влезе и да го види как бърника в бельото на Купър и затоври чекмеджето веднага. Продължи нататък. След като намери хавлии, той взе една тъмносива за тялото и бяла на цветя за косата й. Преди да ги сложи на леглото, той ги помириса. Дори в шкафовете си модела имаше ароматизатори, които пръскаха всичко, за да мирише по- добре. Хари се опита да запомни аромата, обърна се за последен път да погледне спалнята и излезе, затваряйки вратата тихо.
        След около три- четири минути, докато Хари чакаше долу, Ви излезе от банята с други хавлии. Стайлс се намръщи.
- Аз ти бях сложил кърпи на леглото- той й каза тихо, само колкото тя да го чуе.
- Знам, но не ми харесаха- Хаз недоразбра. Само затова е сменила кърпите и затова се държеше толкова гадно?!
- Хей, Виктория, направил ли съм нещо?- Момчето стана и се приближи до нея, докато тя си правеше чай, решен да разбере дали й има нещо.
- Да, сложи ми хавлии, които не ми харесват- тя го каза, сякаш това бе нещо на живот и смърт. Взе чашата си и тръгна към стаята за масаж.
        Хари седна на белия диван в хола и загледа в една точка. Уж на десет минути от неговия дом, а се чувстваше на различна планета, в различен свят. Какво толкова, че й бе сложил такива хавлии. И какво им имаше? Изглеждаха и миришеха много добре. А и какво стана с онази Виктория, която не спря да се усмихва на прослушването? Тук ставаше нещо.
        - Хей, дочух разговора преди малко- Пол отново се появи и седна до къдрокоското, но все пак запази личното му пространство. Хари само го погледна изненадано и въздъхна.- Спокойно. Ако останеш да работиш тук ще свикнеш. Виктория не е съгласна с никой и с нищо. Живее си живота, както тя прецени за добре и дори всеки ден да й повтаряш, че това, което прави не е правилно, ще влиза през едното ухо и ще излиза през другото. Единственото, което слуша е мозъка си. Дори сърце се съмнявам, че има- бодигарда се засмя на шегата си, но Хаз остана в същото положение.
- Но аз не разбирам. Като се срещнахме на кастинга тя беше толкова мила и дружелюбна, а сега изглежда... Много сърдита. Не разбирам защо се сърди за такива неща!!!
- Ти си прекалено добър човек за тази работа. Недей да го мислиш. Отпусни се повече и бъди настойчив. Така ще има поне малко респект към теб, но естествено бъди и разумен- също както Луи и Пол го потупа по рамото и му се усмихна. Поне той беше нормален. Бодигарда стана и замина на някъде из къщата, а Хаз остана сам. Той преговори бързо думите на Пол и измисли как ще действа. Щеше да бъде твърд още от началото. Не биваше да се притеснява. Щом Виктория го е избрала, значи щеше да го търпи!

Chapter 7

        След един час масажът на Виктория свърши и тя с бавни и мудни крачки излезе от стаята. По лицето й беше изписано удоволствие, очевидно от меките ръце и движенията на масажиста. Хари се усмихна несъзнателно, гледайки я полугола, а след това захапа долната си устна. Все пак беше мъж. А всички мъже правеха така.
- Какво си ме зяпнал?- Красавицата отново върна раздразнителната физиономия на лицето си и сложи едната ръка на кръста си властно.
- А, нищо. Тази хавлия наистина е хубава- засмя се Хаз. Естествено Виктория не повярва на лъжата, но дори и да не го показваше, винаги когато някой я загледаше й ставаше приятно. Все пак е хубаво да оценяват тялото ти.
        Купър въздъхна и докато Стайлс все още стоеше и я оглеждаше, тя бръкна в едно чекмедже и извади голям и бежав тефтер. Отиде до къдравото момче и му го подаде.
- Прегледай това- Хари го пое и го отвори. Имаше имена на големи и известни марки за дрехи и бельо, а под тези надписи се намираха имена на хора и техните телефони. Най- вероятно директорите на фирмите.- Звънни на всички, пред които има червени точки. Скоро ще изнасят модни ревюта и ме включи във всички- Стайлс си помисли какво ще стане, ако не я искат на ревюто и как ще си го изкара на него. Но красавицата сякаш прочете мислите му.- Спокойно, ще ме искат- Тя му намигна самоуверено и се запъти към стълбите.- Щях да забравя. И да слушаш кога са прослушванията. Да не са по едно и също време и да не са рано или късно. Някъде по средата на деня- нареди тя и затръшна вратата на стаята си шумно. Хари се опитваше да запомни всичко това и след като асимилира информацията, се насочи към белия диван в хола. Тръгна наред и набра номера на първия с червена точка.
        - Добър ден. Търся г-н Мишел Авенѝ!- Стайлс не беше сигурен какво прави, но реши да действа уверено и ако сгреши, нямаше да му пука. Все пак това бе първият му ден. 'На телефона' се чу от другата страна на телефона.- Аз съм новият асистент на Виктория купър, Хари Стайлс, приятно ми е.- момчето кимна на себе си, мислейки си, че това бе хубаво представяне. 'Приятно ми е!' Авенѝ каза дружелюбно.- Обаждам се по работа. Г-жица Купър би желала да вземе участие в интервюто ви на първи април. Може ли да се направи нещо по въпроса?- Хаз прозвуча точно така, както искаше- любезен, но и делово. 'Разбира се, Виктория е винаги добре дошла на ревютата ми.' Хари се усмихна не само, че красавицата щеше да се изяви отново, а и че ще я гледа на живо на първия ред на един от най- великите дизайнери в света. Но най- невероятното бе, че той беше уредил това. Почувства се горд.- Може ли да уточним подробностите?- той приготви химикал да запише върху тефтера, дадената му информация. 'Зала Берсѝ, 21:00ч. е ревюто. Аз ви искам седмица по- рано за репетиции. Оу! И моля те, предай на Виктория, че този път заплащането ще е по- добро.' Авенѝ се засмя, но Хари така и не разбра защо.- Няма проблеми. До виждане!- Хари затвори телефона и въздъхна облекчено. Облегна се на дивана и се загледа в тавана, на който беше обсипан с много малки лампичи, досущ като звезди.
- Добре се справи- Стайлс се стресна от женския глас, който дойде от вратата. Явно красавицата го беше подслушвала тайно.
- Благодаря!- Момчето се засмя нервно и оправи шоколадовите си къдрици.
- Значи къде и кога е ревюто?
- В зала Берсѝ в 21:00ч. на първи април- Хаз погледна записките си.
- О, то ще е в Париж?- Купър го погледна и се усмихна въодушевено.
- Париж?- Хари се стъписа и ококори очите си.
- Ами зала Берсѝ е в Париж, Франция- Ви се засмя на изражението на момчето срещу нея.
- Но аз как ще дойда?- Той засмята парите, които си беше спестил, но си помисли, че те няма да му стигнат за билет, хотел и една- две седмици престой в една от най- скъпите дестинации в света.
- Още ли не си разбрал?- Виктория въздъхна шумно.- Тук аз и мениджърът ми плащаме. Хей, ти не си се запознал с него, нали?
- Не- Хари отговори простичко, след като се замисли.
- Скоро ще дойде тук. Той е малко зъл, но ще му свикнеш- Ви сложи обутите си с високи токчета крака на масата и се отпусна на дивана. Хари се замисли какво правеше тя и остана на едно място за малко, чудейки се.
- Какво чакаш? Хайде, звъни на другите!- Подкани го красавицата и отново се върна в миналото си положение.

/27.03, летище Хийтроу, 16:53/

        - Авенѝ ще ме убие!- Заговори Виктория, дърпайки големия дебел куфар след себе си.- Как можа да не ми уредиш по- ранен полет?- Тя смръщи вежди и погледна Хари, сякаш щеше да го убие след малко.- Трябваше да сме там седмица, а не четири дни по- рано.
- Всички полети бяха препълнени защо не разбереш най- накрая?- Бяха изминали три седмици, откакто момчето работеше за Купър и той вече се бе отпуснал и не се впрягаше при постоянните упреци на модела. От време на време с Пол си говореха за това и бодигарда му даваше някой и друг съвет, но напоследък къдравото момче се справяше доста по- добре от преди. Беше свикнал с постоянната промяна на характера на красавицата и му пречеше все по- малко.
        Колкото до Луи, двамата се виждаха, но все по- рядко. Или Хари работеше, или Томо имаше да учи. Но от време на време се събираха в къщата на някой от двамата и правеха щуротии. Типични Хаз и Лу!
        - Но аз съм Виктория Купър по дяволите!- Изруга момичето, повишавайки тон. А Стайлс вече бе достатъчно изнервен и последното, което му трябваше бяха псувните на красавицата.
- А аз съм Хари Стайлс и какво?- Той спря пред нея и я попита намръщен. Купър сбръчка нос недоволно, макар и това да очарова къдрокоското, колкото и ядосан да беше.
        Виктория продължи да върви най- отпред ядосана, следвана от Хари, Роб (мениджърът й), Пол и още двама бодигарди.
- Оф, хайде по- бързо! Самолетът ще излети без нас.- Пордължаваше да мърмори тя. Очевидно петимата мъже след нея си мислеха... някои неща за модела, но не смееха да ги кажат на глас. След като стигнаха до вратите, които водеха до тунела, а той на свой ред отвеждаше хората към самия самолет. Шестимата изкараха бордните си карти и паспортите си, подадоха ги за един преглед на проверката и последваха стрелките, залепени на стените. Седалките бяха на три колони по две. Хари и Ви седнаха заедно, а зад тях Пол и Роб и останалите двама бодигарди.
        - Да ви предложа нещо за пиене или за ядене?- Стюардесата попита любезно момчето и момичето, бутайки голяма и пълна с всякакви неща количка. Всички бяха в първа класа и тези глезотийки им бяха безплатни.
- Аз искам чаша каберне севиньон, моля!- Ви вдигна вежди високомерно и след като жената й сипа чаша вино, тя отпи една глътка и зарови глава в настолната си възглавница. Явно щеше да спи през едночасовия път. Хари шареше очите си из самолета, чудейки се какво да прави и накрая стигна до извода, че да си сложи слушалки и да гледа през прозореца е най- доброто решение. Пусна си песента на Coldplay- Paradise и загледа облаците под тях.
        Оставаха още около 10 минути, когато в ума на момчето отекна песента на Stevie Wonder- Isn't she lovely. В следващия момент Стайлс усети човекът на седалката до него да мърда. Той извърна глава към красавицата, която спеше тихо и спокойно. Тя се облегна на рамото му и продължи да сънува. Isn't she lovely, isn't she wonderful... При тези думи Хари се загледа във Виктория и осъзна колко голям късмет има, че точно тя лежи на неговото рамо сега. Спомни си, че преди около два месеца дори не бе мечтал за такова развитие на нещата, а сега те бяха близки. Да, караха се, но прекарваха всеки ден по няколко часа заедно, а имаше и моменти, в които с нея даже се забавляваха. Усмихна се несъзнателно и продължи да я гледа. Дебелите й розови устни леко се отваряха от време на време, а дългите й мигли трептяха, когато тя въртеше очите си. Косата й се беше разпиляла по цялото й дясно рамо и естествените й букли на края подскачаха при турболенция или просто, коагто момичето мърдаше. Чипото й носле се сбръчкваше понякога, а за Хари това бе непоносимо сладко. Хаз знаеше, беше очевидно за него, че я харесва и то много, но дали думата харесване беше достатъчна? Той все още не можеше да отговори, но искаше и щеше да се радва да разбере...

Chapter 8

        - Драги пътници на полет 693. Самолетът се приготвя за кацане на летище Шарл дьо Гол. След около пет минути вече ще сме на парижка земя, температурата на въздуха е около петнадесет градуса, благодарим ви, че избрахте да пътувате с YHOJ и се надяваме да се видим скоро отново- каза равнодушно стюардесата.
   Виктория бавно вдигна глава, а Хари се направи, че до сега не я е зяпал влюбено. Момичето се изчерви като видя, че спи на рамото на асистента си, но бързо и ефективно прикри това.
- Кацаме ли?- Попита красавицата сънено и потърка очите си.
- Да. След около пет минути...- извърна глава Хари и й се усмихна приятелски. Моделът просто кимна и се обърна назад за поговори с Роб за нещо.

***

        - Авенѝ, скъпи!- Виктория се излигави. Стайлс забеляза това и не му стана много приятно, но се опита да го подмине. Купър и дизайнерът се целунаха по двете бузи от разстояние по онзи глупав начин, по който "известните" момичета във филмите го правят и се засмяха. Авенѝ се обърна към младото момче.
- Здравей! Ти сигурно си Хари- мъжът подаде ръката си, след като поздрави къдрокоското.- Хмм... Имаш добре оформено и стегнато тяло, имаш и стил. Ако си търсиш работа като представител на продукти или модел ми звънни- Дизайнерът подаде визитката си на Стайлс и момчето срамежливо я пое. То бе поласкано.
- Ще тръгваме ли?- Красавицата смени темата като имаше предвид от летището да тръгнат към хотела, в който шестчленната група щеше да отседне и посочи едно такси. Всички я последваха, а Хари зяпна тялото на красавицата. То бе средно на височина, а с високи токчета изглеждаше идеално. Талията й беше малко по- слаба от "нормална", ръцете й бяха много слаби, но с очевиден стегнат мускул, кестенявата й коса на леки руси кичури беше на букли по краищата й и се спускаше свободно по изправения й гръб, а дрехите, които тя избираше за себе си я правеха неустоима и желана от всяко момче като Хари не правеше изключение, а за момичетата- очевиден обект на завист. Момчето бе притеснено само от нейното държание. Стайлс определено не беше материалист, така че за него милия и всеотдаен характер беше от голяма важност. Само това го спираше да се замисли дали наистина изпитва нещо много силно към нея. Но да излезем от мислите на обладаното момче и да се върнем в настоящето.
        Всички взеха голямо такси с осем седалки и казаха адреса на шофьора. Летището беше близо до града, така че не им отне много време, а това бе добре за Хари, понеже главата му щеше да се пръсне от безмислените разговори на красавицата и "господин секси френски акцент". Хотелът- "Collectionneur Arc de Triomphe" беше петзвезден с изискани стаи с джакузи в банята, невероятен изглед към Айфеловата кула и всичко нужно за човек, който иска да релаксира. За пръв път Стайлс наистина съжали, че не бе уредил по- ранен полет, защото би искал да остане тук, колкото се може повече.Групата се приближи до рецепцията. Всеки от шестимата имаше отделна стая. Рецепционистката раздаде картите за вратите на гостите и всички се разотидоха. Хари влезе в неговия апартамент, който бе срещу този на Виктроия и ахна звучно. Пусна куфара си на земята и реши да поогледа. Беше по- хубаво от неговата къща. Бялото леглото, обсипано със сиви малко възглавнички бе меко, колкото никое друго, върху което момчето бе лягало. Гледката през прозореца беше към града. Целия обсипан със светлини на фона на мрака, който вече бе обгърнал улиците и сградите, още не бе заспал и хора се разхождаха свободно по улиците. Следващото място от обиколката бе банята. Тя беше в жълто, черно и бяло и голямо кръгло джакузи се простираше в най- далечния от вратата ъгъл. Плочките блестяха от чистота, а кърпите лежаха отпуснати на рафта до мивката. Хари въздъхна доволно и реши да разпредели дрехите в шкафа до леглото, пускайки си телевизора. Естествено във Франция каналите бяха на френски, но за къдрокосото момче това не бе проблем, тъй като той свободно говореше и разбираше езика на влюбените.

***

        След около един час, в който Хари си взе дълъг и отпускащ душ и се видя с Виктроия за пет минути да обсъдят някои неща за утре, някой почука на вратата му.
- Дойдох само да ти кажа, че ще излизам с един стари приятели и ще се прибера късно, така че не ме търси- беше красавицата, която най- безцеремонно излизаше да се напива още на първата вечер.
- Значи не искаш нищо от мен и съм освободен?
- Точно! Оо... И понеже имам две карти ще оставя едната на теб, така че ако изгубя тази да имам друга, с която да си вляза в стаята. И да я пазиш, ясно? И не ми рови в нещата, ако ще влизаш в апартамента ми!- Занарежда момичето бързо и после изхвърча в асансьора. Стайлс въздъхна, но вече бе свикнал на това държание. Хлопна вратата след себе си и се опъна изморено на леглото. Планираше тази вечер да не прави нищо. Може би да погледа малко тлевизя, да постои в туитър и да поговори с Луи за малко. Погледна часовника си. Беше около осем, така че имаше доста време за размотаване.
  
        В дванадесет часа, когато Хари бе почти заспал някой звънна на телефона му.
- Хей, Хаз. Нали щеше да ми звъннеш, щом можеш?- Този мелодичен глас бе на Лу.
- Извинявай. Почти бях заспал. Много съм изморен- каза сънено Стайлс и притвори очи.
- Ами сега ще говориш. Как е там? В Париж сте нали? Хотела готин ли е? Къде е Виктория?- За разлика от приятеля си, Томо беше в добро и весело настроение и не спираше да задава разни въпроси.
- Тук е много приятно, чисто... Хотела е невероятен, но да не хабим пари ще ти разказвам като се върнем пак в Лондон, а Виктория пак излезе.
- Леле, ако някой ми беше казал, че Ви е такава пияница преди месец, щях да се изсмея в лицето му, но сега съм на друго мнение. Няма значение, пак я харесвам- засмя се Луи весело.- Вършиш ли си добре работата?
- Надявам се, да. Пол ми каза, че се справям окей и не искам да се прецакам. Тъкмо успях да свикна и ако сгафя, ще се хвърля от някъде- пошегува се и Хаз.- Но като стана въпрос, трябваше да погледна едни документи- момчето стана от леглото и разрови нещата си на масата. Листите ги нямаше.- Май съм ги забравил в стаята на Виктория. Ще отида да ги взема- Стайлс бръкна в джоба си и извади картата на красавицата. Излезе от апартамента и влезе в нейния, ровейки се из нейните записки.
- Намери ли ги?- Изведнъж любопитно попита Лу. Точно тогава се чу отваряне на вратата и една женска фигура се приближи, клатейки се до Хари.
- Хей, Томо. Ще ти звънна след малко, окей?- Момчето затвори объркано телефона и се зачуди какво се случва с Виктория. Той я погледна плахо, а тя с наполовина отворени очи му се усмихна широко. Хари въздъхна.- Пак ли си пияна?- Подшушна той, въпреки че отговора беше очевиден.- Сега ще те сложа да си легнеш.- Випреки че не му се искаше, той се усмихна. Беше ядосан. Трета седмица търпеше това и изведнъж се зачуди как Сам го е правел няколко години.
- Знаеш ли, Хари?- Бавно започна да говори момичето- Ти си много красив.- Къдрокосото момче замръзна, а красавицата се засмя, виждайки какво става.- Също така си и мил и добър.- Продължаваше тя, докато Стайлс я гледаше втренчено, но после се осъзна.
- Колко водки изпи?- Засмя се той.
- Хари, няма значение! Казвам ти какво мисля, а ти ми се присмиваш- пошегува се момичето. Изведнъж изражението й стана сериозно и бавно започна да се приближава до Хари. Той не отстъпваше назад. Знаеше какво следва и не искаше да го направи, но просто нито един от мускулите му му заповядваха да стои на мястото си и да чака предстоящото. Устните на двамата бяха на милиметър едни от други, Виктория прошепна нещо като "Искам те" и веднага след това целуна къдрокоското. Езиците им се преплетоха. И двамата потръпнаха, но продължиха да се приближават все повече и повече... Защото го желаеха. Хари мечтаеше за това от около година и въпреки, че знаеше, че момичето е пияно не искаше да спре. А целувката постепенно ставаше все по- страстна и по- страстна. Най- накрая момчето реши да се отдаде на нощта и се прехвърли бързо на леглото, надкрачвайки крехкото тяло на Виктория. Бавно, но яростно те преплитаха езиците си, докато огъня в тях нарастваше. Познаваха се само от по- малко от месец, но усещаха как другия също копнее за още и още. Купър реши, че е време да отстрани тениската на Хари. Искаше топлината му да обгърне и нея. Тя прокара ръцете му под тениската, минавайки през плочките на корема му и съблече блузата за отрицателно време. Момчето изведнж прекъсна целувката и се вгледа в очите на Виктория стреснато.
- Ами това, че съм по- малък от теб?- В отговор красавицата се засмя.
- Не ме интересува- тя въздъхна.- Ела тук- и отново езика й си проправи път към устата му.
        Стайлс плахо постави ръката си на лявата й гърда, масажирайки я отначало страхливо, но след като освен стенания от удоволствие не получи знак, продължи по- агресивно. Адреналинът в Купър бе по- пресен и тя палаво блъсна Хари на леглото и сега тя бе отгоре. Явно искаше тя да контролира нещата. Красавицата съблече блузата и сутиена си и долепи тялото си с това на къдрокосото момче. Желаеше го много, въпреки че не мислеше трезво- в буквалния и преносния смисъл. Вплетените й пръсти в косата на Стайлс спряха да скубят къдриците му и бавно, оставяйки следа от настръхнала кожа, минавайки през широките му рамене, мускулестите му ръце и стегнатия му корем стигнаха до колана на Хари. Бавно го откопча все още целувайки го и го захвърли надалеч. Момичето се надвеси над асистента си и допря дясното си коляно до атрибута му. Хаз бе напът да избухне от жажда за тялото на Виктория и само се молеше тя да побърза със свалянето на панталоните му, но уви. Тя продължаваше да се отърква леко сякаше без да иска, но той усещаше палавите й усмивки през всичките тези страстни продължителни целувки. Накрая просто не издържа и той сам се зае с това. Отпрати пърчето плат на неизвестна посока като започна да гали вече голото тяло на момичето. Тя тръпнеше при всяко негово докосване.
        Сега единственото, което пречеше тази сцена да се сведе до кулминацията на нещата бяха боксерките на Хари. И двамата мислеха как да действат, за да ги отстранят колкото се може по- бързо. Виктория реши да се позабавлява още малко и сложи ръката си върху набъбналата подутина в околността на плата, за да подразни нетърпеливия Стайлс още повече. Но по едно време тя също нямаше търпение за следващата стъпка, която щяха да направят заедно и ги свали бързо, оставяйки Хари напълно гол. Много дългата целувка бе прекъсната от Виктория, която вдиша малко въздух и захапа долната си устна от удоволствие. Изведнъж тялото й отново бе отдолу, преобърнато от силните ръце на Стайлс, който застана отгоре й. За разлика от момичето, той бе станал толкова нетърпелив и толкова издивял да я има, че искаше той да владее ситуацията и да забърза нещата. Бавно, но страстно той вникна в нея, което придизвика стенания от страна и на двамата. Къдравото момче зарови лицето си в разпиляните й коси и забърза ритъма си, стенейки отново и отново. Хари бе изгубил човечността си. Единственото, което беше останало в тялото му... Това беше звярът. Звярът, който жадуваше да е с Виктория не само тази вечер, а за по- дълго. Беше доволен от причината, поради която леглото се клатеше и скърцаше, учестявайки стенанията на Купър, но искаше още и още. Очите му бяха потъмнели от страст, а тялото му беше напрегнато и само молеше за повече докосвания и целувки.
- Хари!!!- Извика силно Виктория след като свърши. Тялото й замръзна за няколко секунди, освен дишането й, което бе тежко и не достигаше, защото целия този екстаз беше прекалено висок. Стайлс се отпусна на леглото до нея. И той бе задъхан, но се усмихна, це.увайки врата на красавицата. Бе по- доволен от всякога. Никога не бе предполагал, че ще стигне чак до тук с нея, но му харесваше развитието на нещата за сега. След настъпилата тишина момчето и момичето се прегърнаха задъхани, усмихвайки се на току що изживяното заедно.
- Кажи го пак- Хари захапа палаво ухото на Виктория, а тя се изкикоти.
- Кое?
- Името ми. Хареса ми как прозвуча от устата ти- той продължаваше да си играе с момичето, което все още се смееша като малко дете.
- Но аз го казвам постоянно- Ви се обърна към Хари и погледна синьо-зелените му очи.
- Но този път беше различно. Беше изпълнено с чувства- Хаз се засрами, защото помисли, че звучи момичешки, но Купър го намери за много сладко.
- Хари- тя се приближи и за минимално време го целуна по бузата.- Хари- тя се засмя и отново повтори целувките си на различни места из лицето му. Това увеличи усмивката на момчето още повече и се замисли, че наистина е щастлив. Но мислите, че Виктория все още е пияна го накараха да се пита: дали това не е просто илюзия?

Chapter 9

        На сутринта Хари отвори очи, събуден от пеещите птички и светлината, която дразнеше очите му. Момчето се изправи на лактите си и се огледа. До него спеше Виктория и от време на време сбръчкваше нослето си. Стайлс си припомни нещата, които се случиха снощи и побърза да се облече, за да отиде в собствената си стая, колкото се може по- рано, за да не види никой, че двамата са били заедно.
        Хари се изниза лекичко и безшумно и затвори вратата на апартамента си. Той все още си мислеше за вчерашната нощ и несъзнателно се усмихваше, гледайки земята срамежливо. Най- накрая го бе направил. Беше се сближил с Виктория освен психически и физически. А не е ли това мечтата на всеки човек, влюбен в идола си от другия пол?
        След няколко минутно мислене над вечерта, Хаз реши да звънне на Луи и да му разкаже всичко.
        - Ало?- Съненият глас на Томо припомни на Стайлс, че в Англия времето е с един час назад и Лу още не бе станал.
- Опа! Ти не беше буден, нали?- Леко вметна къдрокоското.
- Ами не, Хари. Станал съм в шест и половина. Даже се чудих защо ми звъниш толкова късно- очевидно Томлинсън не бе доволен от факта, че беше събуден толкова рано и използваше сърказъм.
- Извинявааай! Но като чуеш каква новина имам ще забравиш изобщо на кой свят си- Хаз се усмихна широко, мислейки си каква ли ще бъде реакцията на приятеля му, след като чуе това.
- Хайде казвай!
- Спах с Виктория- изстреля Стайлс бързо, но от другата страна на телефона не се чу нищо.
- Коя Виктория?- след време пророни той и очевидно не можеше да повярва за случилото се.
- Купър!
- Да бе да! Я не ме баламосвай! Познавате се от три седмици и вече спиш с нея? Глупости- въпреки че Томо бе станал преди малко, наистина тази новина го разсъни. Не знаеше дали Хари го лъже, но не му се вярваше и да си измисля такова нещо.
- Честно ти говоря! Вчера нали помниш, че ти затворих? Това беше защото чух, че тя идва и се оказа пияна и ми каза, че съм красив и после ме целуна и... Нали знаеш какво става после?- Момчето обясняваше бързо и много развълнувано.
- Била е пияна? О, Хари! Тя няма да помни нищо- упрекна го Лу, випреки че беше много обнадежден красавицата да не е забравила какво са правили, защото наистина мислеше, че с Хари си подхождат.
- И аз така си мисля- Хаз въздъхна и погледна надолу.- Но беше толкова хубаво...
- Хей, нали знаеш поговорката? "Само децата и пияниците наистина казват истината", а тя ти е казала, че си красив, нали?- Томо реши да окуражи приятеля си, понеже виждаше, че настроението му се скапа.
- Надявам се- усмихна се Хаз и трапчинките му сладко заеха мястото си на бузите му.
- Окей. Разбери какво знае и какво не знае Ви и после ми звънни.- Заповяда Лу и затоври телефона, връщайки се обратно в света на сънищата.
        Момчето въздъхна облекчено, че сподели с най- добрия си приятел и погледна часовника си. Вече можеше да слиза за закуска и щом прецени, че няма какво да прави в стаята си, се запъти към асансьора. Надяваше се от насрещната стая да излезе Виктория, но това не стана. Очевидно бе прекалено рано.
        В ресторанта имаше шведска маса и Хари потърка доволно ръце, вземайки си голяма чиния. Имаше всякакви вкусотии: плодове, яйца, наденички, американски палачинки, сандвичи, хлебчета, сладка царевица и други, но тези специално грабнаха окото на Стайлс. Той си сложи от почти всичко по малко и седна на една двойна маса. Хапна набързо, оглеждайки се за някой от тяхната групичка, но уви. След като привърши, си взе една чаша, напълни я с кафе и се запъти към стаята си.
        На излизане от асансьора видя Ви да чука на вратата му.
- Ти на закуска ли си бил?- Попита тя все още сънено. Хари я изгледа в очакване да каже нещо за снощи, но тя измънка единствено това.
- Да- прошепна момчето плахо и се приближи до красавицата.
- И не си ми взел нищо? Защо така?- Стайлс разбра. Или Купър се правеше, че не си спомня, или наистина не се сещаше какво се е случвало снощи. Но той реши да не дава признаци, че има нещо странно.
- Не знаех кога ще станеш, а и откъде да знам какво искаш?- Хари се намръщи и затвори вратата на апартамента си, виждайки как Виктория го гледа объркано. Той въздъхна и си пусна телевизора.

***

        - Хари! Хари!! Хари Стайлс, веднага си завлечи задника отвън!!!- Този ядосан женски глас надвика телевизора, който още работеше, докато къдравото момче разглеждаше и записваше дати и събития в своя и в графика на модела. Той стана от мястото си и отвори вратата с намусено изражение. Същата физиономия видя, когато отвори вратата.
- Само не ми казвай, че си забравил!- Скара му се красавицата.
- Естествено, че не съм- Хари я изгледа с присвити очи, взе якето си и излезе. - Та колко време ще са репетициите?- попита той, отваряйки вратата на таксито, което бяха взели, за да стигнат до зала Берсѝ.
- Към пет часа. Ако ти е скучно, можеш да поработиш или да се разходиш някъде. Имаш достатъчно време- каза Ви спокойно и както винаги след караница, те се оправяха за много малко време и сякаш нищо не е било.
- Ще те погледам малко и после ще реша какво да правя- съобщи простчко Хаз и погледна през прозореца. Момчето се държеше мило, но наистина му беше неудобно около красвицата след вчера. А още по- неловко за него правеше факта, че тя дори не помнеше какво се бе случило. Стайлс се нацупи, но не му остана много време за мислене на спокойствие, тъй като след минутка колата спря, Хари плати на шофьора, оставяйки му щедър бакшиш и с модела излязоха.
- Зала 27- говореше шепнешком на себе си Виктория и гледаше номера на всяка врата, която двамата приближаваха.
        - Вики, скъпа!- Каза Авенѝ, прегръщайки я.
- Извинявай, че закъснях, но имаше задръстване- каза момичето, докато оглеждаше залата с интерес.
- Няма проблеми. Ела да видиш костюмите и после нека да започваме- усмихна й се дизайнерът и я поведе зад сцената, след като махна на Хари.
        В следващите три часа Хари стоеше на един стол точно пред подиума и наблюдаваше процеса на работа, възхитен. Той си мислеше, че би му било скучно, но всъщност да гледа как красиви момичета вървят пред него и му намигват палаво, не бе никак лошо. Беше му приятно такива красавици да го забелязват, но истината бе, че погледът му беше насочен само към един човек в тази стая- Виктория. Тя бе единствената, която не си шушукаше с другите момичета за Хари и не ахкаше всеки път, когато тръпчинките на момчето се покажат в ослепително бяла усмивка. Тя бе напълно погълната от работата си и от стремежа да се представи идеално, както винаги. Обмисляше всичко, което правеше. Дори перфектно оправената й вежда да мръднеше не когато трябва я тревожеше. Но ето за това бе най- добрата и повечето посетители идваха не заради дрехите, а точно за нея. В такива моменти, когато Купър беше спокойна и не се сърдеше за всичко, Хари осъзнаваше колко много иска да е със и до нея. Осъзнаваше колко перфектна е тя. Чудеше се дали някога би намерил такова идеално същество някъде по цялата Земя. За него отговорът беше "не".
        - Почивка, дами!- Размаха ръце Авенѝ, за да привлече вниманието на красавиците, което между впрочем бе изцяло насочено в къдравото осемнадесетгодишно момче, стоящо на един от столовете в залата.
        Стайлс се изправи изморен. Искаше да отиде да каже на Виктория колко прекрасно се представя и докато минаваше покрай момичетата, той чу няколко въпроса подобни на "Може ли да има нещо по- сладко от това?" или "Дали си има приятелка?". Но естествено Хари не им обърна никакво внимание, а продължи напред. Той надникна зад ъгъла на сцената и се усмихна при вида на Купър, която държеше телефона си и явно набираше някого. Сложи мобилния до ухото си и зачака.
        - Ало?- усмихна се и тя.- Здравей, Анджи- Анжела Кларк бе най- добрата приятелка на момичето, но тя живееше в Италия. Кларк също работеше в модния бизнес, но от модел се бе масочила към дизайнер.- Искам да ти кажа нещооо!- Нетърпеливо прошепна Ви и се огледа, за да се увери, че никой не я слушаше, а Хари затаи дъх. Не искаше да подслушва, но бе изкушен.- Вчера направих нещо много глупаво.- Стайлс се зачуди какво може да бъде това нещо.- Спах с Хари- Момчето сложи ръка на устата си, в опит да спре вика, който излизаше от устата му и сърцето му заби по- силно. Значи тя всъщност помнеше, но не казваше нищо?- Беше много хубаво, но не е в това въпросът. Важното е, че още на третата седмица скочих в леглото с него. Това не е правилно- Купър продължаваше да обяснява на приятелката си, а както Хаз беше тотално изненадан се възгордя от факра, че й е харесало снощи. Но и друго се въртеше в главата му. "Това не е правилно". От кога на Виктория Купър й пукаше? Да не би да мисли трезво? "Нееее..." помисли си момчето и продължи да слуша разговора.- Сутринта ми беше много неловко и се зачудих как да се държа с него и стигнах до извода, че ще бъде най- добре и за двама ни да си мисли, че нищо не помня от алкохола, но аз не пих достатъчно, за да забравя... това !!!
        Хари беше загубил ума и дума. Не можеше да повярва, че тя помнеше всичко. Но всъщност той бе доволен от нещо. Че на Ви й е харесало. Една самодоволна усмивка се появи на лицето на Стайлс и понеже чу Купър да казва "чао" реши, че ще е по- добре да си тръгва и все още със лек смях той излезе от залата, доволен от съдбата си.

Chapter 10

        Мислейки си за случилото се, Хари влезе в първото кафене, което видя близо до зала Берсѝ. За негов късмет кафето се оказа любимото му- Старбъкс. Но това не бе странно, понеже го виждаше на всеки ъгъл и в Англия, и тук- в Париж. Както винаги си поръча капучино със сметана и седна на една от най- крайните маси в заведението. Загледа се през прозореца и се замечта. Погледна часовника си. Бе четири и половина тамошно време и сметна, че остава още час и половина, докато Ви свърши с репетициите. Мислише си какво ли ще й каже. Дали трябваше да й признае, че е чул разговора? Или беше редно и за двамата да забравят случилото се? Искаше му се да й каже. Мечтаеше да й сподели какво мисли по въпроса и тя просто да се предаде и да го зарадва, отвръщайки на чувствата му. Но не бе толкова просто. Знаеше, че може да бъде уволнен или дори по- лошо- да остане на работа, но времето, което те прекарваха заедно да бъде неловко. Всяка една секунда да бъде изпълнена с напрежение. Оставяйки лошите мисли настрана, Хари поклати глава и взимайки предвид, че мразеше да оставя нещата в неведение и да се чуди "какво ако бях казал..." или "ами ако бях направил така...?" реши, че за него би било най- правилно да й каже истината. Не знаеше дали ще може и как щеше да го направи, но се надяваше думите да се наредят сами в главата му, когато застанеха лице в лице. Разчиташе на това. Иначе ситуацията би била доста неловка и за двамата.

        Хари пиеше кафето си, разсъждавайки над въпроса, който не напускаше главата му от вчера през нощта. Купи си и един мъфин, понеже от напрежение искаше да хапне нещо. Но неизбежният момент, в който момчето щеше да се срещне с красавицата дойде. Бе точно шест следобед, Стайлс се изправи нервно и тръгна към залата, за да вземе Виктория.
        Задъхано, не само от десетминутния изминат път от кафенето до залата, но и от предстоящия разговор между него и красавицата, Хари пристъпи прага на сградата и точно навреме Виктория излизаше от съблекалнята, заедно с още няколко момичета, които между впрочем се изчервиха, щом видяха къдравото момче, но то не им отдели дори секунда внимание. Дишаше тежко и само чакаше с Ви да се приберат в хотела, за да поговорят.
- Какво зяпаш? Няма ли да тръгваме най- накрая?- Каза раздразнено Купър и излезе, вдигайки ръката си, за да извика първото такси, което видя. Стайлс въздъхна.
- Разбира се.- Каза под носа си момчето и последва красавицата.
        - Къде беше?- Заинтересува се Ви, когато двамата влязоха в колата.
- Отидох да пия кафе в Старбъкс.
- Без да ми кажеш?
- На 18 съм и мисля, че ми е позволено да правя каквото си искам- каза съркастично Хари и се загледа през прозореца.
- И на 50 да си, щом си ми асистент, ще ме питаш и дали може да се чешеш!- Виктория не очакваше, но момчето до нея се засмя. Тя стори същото и отново двамата сякаш не се бяха карали.
- Много беше хубава на репетициите- подхвърли Хаз и отново извърна лицето си, скривайки поруменелите му бузи.
- Аз съм винаги хубава- пошегува се Виктория.- А видя ли тези нахалници как те зяпаха?
- Хей, не само ти си привлекателна, ясно?- Тръпчинките на къдрокоското се показаха, насочвайки погледа на Ви към тях.
- Я виж ти, кой имал самочувствие- и двамата се засмяха и замълчаха до пристигането им в хотела. Хари плати таксата, добавяйки щедър бакшиш и влезе в хотела.
- Какво ще правиш сега?- попита той.
- Един час нямам нищо за правене, после съм на вечеря. Защо?
- Можеш ли да дойдеш да поговорим за нещо за пет минутки?- Купър погледна подозрително.
- Добре- бавно каза тя и се качи в асансьора. Момчето остана във фоайето и за да избегне неловката ситуация, се качи в следващия.
        След няколко минути Хари вече се бе качил горе и се преобличаше в анцунг и широка тениска, когато някой почука на вратата. Предположението му бе вярно. Виктория идваше.
- Казвай бързо- очевидно за това кратко време настроението й отново се промени от добро в лошо. Стайлс забеляза това, но все пак реши да говори. Моментът бе сега или никога.
- Чух телефонния разговор с Анджела в съблекалнята през почивката. Знам, че помниш  какво стана вчера- момчето изрече това на един дъх и зачака реакцията на Виктория, която се вледени. Дъхът й секна, мозъкът й спря да функционира и мускулите й й забраняваха да се движи. В стаята бе тихо, но в главите на Хари и красавицата бушуваха от мисли. Най- накрая момичето прецени, че не бива да се показва като слаба или беззащитна и започна да говори:
- И какво от това, че помня? Трябваше да се правя, че съм забравила всичко. Вчера бях пияна, беше грешка и ще е най- добре и за двамата, ако никога повече не споменаваме за това.- Купър искаше да говори за това. Искаше да изяснят всичко, но гордостта й не го позволяваше. Тя й казваше да се обърне и да излезе безцеремонно. От друга страна сърцето й крещеше "Ще го нараниш. Остани!", но напоследък Ви слушаше само разума. Бе разбрала, че е по- болезнено да слуша сърцето си. Затова понечи да отвори вратата, но голяма и студена ръка я стисна за китката толкова, че момиче с нейната сила, не би могла да се измъкне.
- Пусни ме, Хари! Или ще те уволня.- Заплаши тя, но неочаквано тези думи не повлияха на действията на момчето срещу нея.- Глух ли си, Стайлс? Пусни ме ти казвам!- Тя се дръпна, но нещо. Хари я дръпна към вътрешността на стаята, отиде до вратата и заключи, прибирайки ключа в джоба си.
- Пуснах те. Но ще стоим тук, докато не поговорим- намръщено, но все пак без злоба, изписана на лицето си каза той и скръсти ръце.
- Дай ми ключа веднага! На вечеря съм и трябва да се оправям.
- Както виждаш, не ми пука особено, че имаш ангажименти. Аз искам да се изясним и ако не го направим, няма да излезеш оттук- съвсем спокойно Хари легна на леглото си, като подпря главата си с едната си ръка и зачака.
- О, така ли? Ти също, умнико!- Виктория седна на един стол до леглото, смръщи перфектно оформените си вежди и кръстоса крака. Момчето се засмя и си пусна телевизора.
        Двадесет минути минаха в мълчание. Хари превърташе каналите, но не се спря на нито един, тъй като мислите му не бяха насочени на там, а към най- красивото същество, което някога бе виждал- Виктория. От време на време се усмихваше, защото му бе забавно. Цялата тази ситуация му се струваше страхотно смешна, но наистина бе сериозен, когато каза, че тя няма да излезе от стаята, докато не поговорят. И щеше да накара момичето да разбере, че не се е шегувал. Тя бе твърдоглава и не се знаеше колко време ще отнеме това, но също така мислеше, че Купър не искаше за нищо на света да изпусне тази вечеря, така че предполагаше, че няма да стоят в стаята дълго.
- Какво толкова искаш да знаеш?- За пръв път в живота си Виктория се бе предала и проговори на Хари, молейки се всичко да свърши колкото се може по- бързо. Стайлс се очуди колко лесно бе това, изключи телевизора със самодоволна усмивка на лице и се изправи в седнало положение на леглото.
- Защо поиска да го пазиш в тайна? Сещаш се... Че знаеш какво се бе случило снощи.
- Ами щеше да бъде странно. Плюс това не исках да се разчува. След като станах, осъзнах каква глупост бях направила и не знаех дали ти не си един от онези, които за да се изфукат или прочуят казват на целия свят. Или пък можеше да ме изнудваш, за да не кажеш на никой. Откъде да знам какъв психар си.
- Уоу, това нарани чувствата ми- засмя се той, но реши да бъде по- сериозен.- Не ме ли познаваш вече? Толкова ли детински се държа?
- Не е това. Просто съм по- предпазлив човек.
- Да, вече ми стана ясно. Но щеше да бъде по- добре да поговорим като възрастни и да решим какво да правим- Хари се приближи до Ви и сложи ръка на рамото й. Купър се издразни се дръпна.
- Защо се държиш така? Защо винаги си мениш настроението толкова лесно и за такива дребни неща?- Стайлс повиши тон.
- За какво говориш?- Смръщи се момичето и го погледна сърдито.
- По дяволите, Виктория! Знаеш за какво говоря.- На Хари вече му бе писнало. Той стана от мястото си и отиде до прозореца.
- Говориш глупости. Нищо ми няма.- Момчето се засмя и бръкна в джоба си. Той развя ключа във въздуха.
- Искаш ли да излезеш, или не?- Красавицата въздъхна и отново показа, че е нервна, но максимално се успокои. Сега се готвеше да каже най- трудното признание в живота си и то на човек, който познаваше едва от три седмици. Мислеше как да поднесе истината, за да изглежда не толкова отчаяна, колкото се чувстваше, но след известно време в мисли как да постъпи, просто тропна с крак и се предаде. Помисли си, че може да има доверие на Хари и въпреки всичко, което той направи днес, изглеждаше свестен. Тя също стана от мястото си и се приближи до момчето, но все пак запази личното простраство и на двамата.
- Хари, виж в каква обстановка работя и живея! Заобиколена съм от големи и зрели хора. Винаги съм била по- малка от всички и един ден просто реших, че трябва да се държа по- повърхостно, за да се впиша и хората да ме приемат за по- голяма. Знам, че е глупаво, но това е истината. Не знам дали да го променя, или да продължа по този начин. Ти си по- малък от мен и от време на време се държиш по детски и на мен ми се иска да се отпусна също. Затова в момента съм много объркана и искам време да го осмисля сама, ясно?- Стайлс остана безмълвен. Това бе най- глупавото нещо, което бе чувал, но изведнъж красавицата му се стори малка и беззащитна. Макар и по- голяма от него. Той не устоя на инстинкта си, приближи се до нея и я прегърна. Купър не отвърна на жеста отначало, но после въздъхна и обви ръце около гърба на Хари. Двамата постояха така известно време. Чувстваха се неловко, но същевременно и приятно. Виктория най- накрая почувства някого близък.
- Искам да знаеш, че каквото и да стане, аз ще съм до теб. Знам, че може да ти се струва глупаво, понеже още не се познаваме толкова добре и аз съм само един малък глупав асистент, но ако имаш нужда да се забавляваш, да лудуваш, да плачеш, да говориш с някой... Аз съм човекът- усмихна се момчето и изведнъж корема на Купър се преобърна. Не можеше да каже какво точно бе това, но й хареса. Очите й се напълниха със сълзи, но не искаше да показва слабост, въпреки казаното от Хари току- що, затова го прегърна отново, попивайки и запомняйки аромата му...
Chapter 1
Chapter 1
Elleanora14 ноември 13
Пусни нова част.... Моля!!!
Krisi Horan4 януари
NEXT
Bianca Di Angelo Malik16 януари
Харесва ми идеята на историята, но не ми харесва много стила ти. Извинявай, но описваш прекалено много.
Queen of Spades ♤14 март
Смятам, че си се справила много добре и описваш супер. Като стил винаги съм харесвала твоя и те поздравявам за втората ти така съвършена история :)
harry's_girl18 април
Neeext :3 <3
КоментирайКоментирай
Уеб сайт в alle.bg